10 I Forget Where We Were

Ben Howard

27-годишният откровено интровертен певец и композитор Benjamin John Howard има пет EP-та и два студийни албума + участие в доволно количество големи фестивали. Вторият му албум I Forget Where We Were събира най-дълбоката, тъжна, емоционална и въздействаща музика, която сме слушали от For Emma, Fоrever Ago на Bon Iver насам. Очевидно Ben е успял да рафинира таланта си и да го насочи в правилната посока с много работа и продукции за кратко време. Резултатът е тъжен и зрял звук на напълно оформен музикант, в който ясно личат основополагащите влияния на блуса и грънджа. Силата на Ben безспорно е в дълбочината на китарата, която те докосва под лъжичката и ти къса сърцето, но и в приземяващите текстове и дрезгавия меланхоличен глас. Музиката му среща емоцията в отделните периоди на живота, озвучен от групи като като Alice in Chains и The XX, с една нова емо вълна, адекватна за времето и социалния си контекст, загатнат в някои от текстовете. Настроението им е самотно и нещастно и намира най-доброто обобщение в едноименното парче: Hello love, for you I have so many words/ But I, forget where we were. Акустичните записи на Howard са доказателство, че толкова естествени, самодостатъчни и добри музиканти като него се появяват рядко, но превръщат инди фолка в едно от важните музикални течения на нашето време.

9 Luck

Tom Vek

Luck e шедьовър, неспособен да попадне в една конкретна стилова категоризация, но ако се обърнем към създателя му Tom Vek, ще получим етикета garage rock for the pro-tools generation и по-точно от това не би могло да се каже. Момчето е отговорно за едни от най-обезоръжаващо неочакваните композиции в съвременната алтернативна музика и Luck продължава тази традиция с пълна сила. Албумът е като саундтрак на имагинерен свят от последните 30 години – застинал във времето на бързия икономически растеж, дълбаещ в търсене на смисъла на безмисленото съществуване, режещ като лист офсетова хартия, параноичен, арогантен и адски привличащ. Luck е и пореден манифест на умението му да използва богат и неконвенционален инструментариум и да го стикова чрез грубия си и нерафиниран глас в музикалния еквивалент на парен чук. И ако на първо слушане повечето песни изглеждат като пълна какафония, следващите разкриват една прецизно планирана конструкция, един внимателно контролиран хаос и умело структуриране чрез често разминаване с очевидната хармоничност. Тази пулсираща сила с непрестанни бягства от и към центъра на симетрия прави от албума жив организъм, който с всяко следващо слушане еволюира и накрая подхвърля на подобните записи във фонотеката You better think how not to suck.

8 Mess

Liars

Liars са досадно трудна за категоризиране група, която никога не се повтаря и не записва откровено тъпи и незабележими албуми. В почти петнадесет годишната си история и седем албума, американското трио е минало от денс-пънк вокали и ритъм, през нойз рок и нервно електро до леко първичен прогресив рок и обречена инди готика. Предпочитаният стил в Mess е мрачното диско, което започва ускорено и с праволинеен ритъм в първата част на албума, преди да забие в по-бавни и накъсани композиции със заплашителния вой на вокалиста Angus Andrew. Подбно на предшественика си WIXIW, и Mess е доволно богат на синтезатори и изкривени бийтове. Разликата между двата обаче е повече от съществена. WIXIW е начален експеримент с усвояване на компютърната електроника, а Mess е магистърската степен по клаустрофобичен и добре организиран хаус, който още повече подчертава таланта на групата да се преоткрива с всеки следващ албум. Последният звучи като наръчник на модерния анархист.

7 Are We There

Sharon Van Etten

You like it/when I let you walk over me/you love me as you torture me пее Sharon Van Etten в Your Love Is Killing Me - шестминутната кулминация на Are We There на фона на китара, пиано, орган и барабани, които отекват като съпровод по пътя към бесилото. Песента идва рано в албума, но го бележи до самия му край със страховития си анализ на токсичната връзка между двама души, болката, която си причиняват и която ги храни. Едва ли подобна песен може да бъде написана и изпята такъв начин от човек, който не е бил там и действително - Your Love Is Killing Me е автобиографичният спомен на Van Etten за стряскащата реалност да живееш живот, в който всеки ден имаш все по-малко сили и самоувереност да кажеш край. Силата на Van Etten е точно в разказването на истории и напипването, заплитането и разплитането на тънките нишки, които дърпат хората в отношенията им с другите. Положението в останалите песни е малко по-розово, макар и рядко да минава в нещо повече от много блед нюанс на цвета. Van Etten неслучайно става популярна с концертните кавъри на своите песни от царете на минималистичната меланхолия Bon Iver и The National и е от онези изпълнители, които кротко и последователно развиват таланта си. Are We There е почти изцяло продуциран от нея, което й позволява да има по-ясен фокус като изпълнител. Много от песните в Are We There са любовни, макар любовта да е почернена или белязана от несигурност, но нишката, която свързва целия албум, е движението - в любовта, в живота, в приятелства, от едно място до друго. Гласът й притежава същото красноречие като текстовете й - ту е уверен и силен, ту нежен и мек, някъде между PJ Harvey и Rachael Yamagata. Въздействащ албум от артист, който успява с всеки следващ албум да надскочи себе си. 

6 St. Vincent

St. Vincent

Ако някога попаднете на гийки YouTube видео, в което впечатляваща дама с външния вид на Ирмена Чичикова и китарните умения на Steve Vai обяснява за начина си на звукоизвличане и композиране на хармонии и сола със страстта и отдадеността на разказвач на Dungeons & Dragons, то най-вероятно гледате Annie Clark - един от най-остроумните и забавни китаристи в последно време. След близки срещи със Sufjan Stevens и David Byrne през годините, едноименният четвърти албум на Clark като St. Vincent е нейният най-минималистичен и компактен, самоуверен и мелодичен опит за намиране на себе си, в който тя създава свое собствено пространство, подобно на тъмна стая на Tino Sehgal, в която по средата без предупреждение се чува the only sound/is my own breath/my feet stuttering to make a path. Претенциозна и концептуално оплетена в своите собствени структури, St. Vincent остава един от онези музиканти, в които си заслужава да бъдеш влюбен по много различни начинa.

5 Singles

Future Islands

Доскоро налудничава искреност на фронтмена Samuel T. Herring бе позната само на заклетите фенове на Future Islands. Масовата публика се сблъска фронтално с удивителното му сценично поведение покрай популярното изпълнение на фестивалния химн Seasons (Waiting On You) в предаването на David Letterman. Това от своя страна е нож с две остриета, защото като нищо може да отклони вниманието от другите песни в един от най-добрите синтпоп инди албуми на годината. Четвъртият албум на триото от Балтимор е сантиментален запис, споделящ меланхолията на Beach House и душата на старите The Killers. Singles e болезнено откровена и мелодраматична китарна поп музика за раздялата и периодите на размишления, която трогва публиката и прескача от воле разстоянието между малките клубове и големите фестивали. Полираната ню уейв музика с праволинейни синтезатори и китарни партии позволява на Herring да разгърне потенциала на особения си глас. Всички песни от албума звучат като завършени и самостоятелни сингли, които работят добре в един единствен албум. Объркали са само името – по-удачният вариант е Greatest Hits.

4 Present Tense

Wild Beasts

На теория никой не би измислил група като Wild Beasts, защото самата идея изглежда обречена на провал и присмех от самото начало - четири провинциални момчета от Северна Англия, които са влюбени в романтични ексцентрици като Kate Bush, Talk Talk и класическото 80-тарско инди, вокалист с висок тенор и театрален маниер, в сравнение с когото дори самия Morrissey звучи непретенциозно. Въпреки това групата вече има четири албума зад гърба си. Издаденият след тригодишна пауза Present Tense е още една уверена стъпка в посока, поета с втория албум Two Dancers. Основната промяна от предходния Smother e почти тоталната липса на китари за сметката на новата им страст - аналоговите синтезатори от началото на 80-те. Лирически, нещата остават до голяма степен непроменени; Hayden и Fleming пишат с маниакална отдаденост за две диаметрално противоположни състояния от един и същи спектър. От една страна е желанието да се изгубиш във всепоглъщащата страст на момента, в който платоническата фиксация се превръща във физическа (I'm a pilgrim and you're the shrine..... where the body goes the mind will follow soon after в Mecca). От другата най-често е разрушителният ефект и белезите на преминалите през огъня (It’s tense for me, can't live within a memory в Past Tense) и онези, които никога не са били огрени от него (Not like all the others, just one of life's winners в A Dog's Life). Но дори и само един бърз преглед на заглавията в траклиста подсказва какво ни очаква. Wandelust, Sweet Spot, Pregnant Pause, Palace, Mecca са елегантни, приглушени и тлеещи песни, които очакват да бъдат извадени от задушаващата обложка, да докоснат въздуха и да разпалят нещо много по-силно.

3 LP1

FKA twigs

Дебютният албум на англичанката с испанска и ямайска кръв Tahliah Barnett продължава новаторската линия в модерното арендби и черната музика и разбива окончателно всички жанрови граници, които и без това все по-трудно се различават. Звукът на Barnett прогресивно се изпипваше във всеки един от предходните й записите: трип хоп мелодиите, дръмендбейс звукът и магичната природна акустика и хармонии в предшестващите ЕP1 и ЕP2 са почти недоловими и изцяло подчинени на новата завършена естетика на LP1. В забележителния списък с продуценти в LP1 си личат имената на редовния й сътрудник Arca и знакови фигури като Sampha, Devonté Hynes a.k.a Blood Orange a.k.a човекът, отговорен за Boyscout албумa на 2013, Paul Epworth и Emile Haynie. Не е зле за момиче, което допреди четири години танцува в клиповете на Jessie J и обикаля по турнета с Kylie Minogue. Още по-впечатляваща е кохезивността на албум, по който работят толкова много хора – ясно доказателство за ролята на самата Barnett в създаването на собствения си звук. Миналото на танцьорка определено помага за усещането й за ритъм и композиция най-вече когато е на сцена. Голяма част от обаянието на FKA twigs се дължи точно на начина, по който изглежда и се движи, и неслучайно визуалното изражение на музиката на FKA twigs е нейно продължение и по същия начин залага на манипулиране на познати форми в нещо ново, впечатляващо и изопачено точно толкова, колкото трябва. LP1 звучи като извънбрачно дете на Massive Attack, Aaliyah, The Weeknd и Grimes, без да подражава на нито едно от изброените имена. Деликатният летлив глас на Barnett с едва загатнат британски акцент се разлива като меласа върху пласт след пласт от фрагментирани перкусии, семпли и ефекти. Режисираното от Nabil видео към пилотния сингъл Two Weeks поражда неизбежните асоциации с последната филмова роля на покойната Aaliyah и онагледява как музиката на FKA twigs борави с повторения, които постепенно се осмислят и насищат до пълнокръвни мелодии. Самата тя звучи плаха и ранима, но няма как да не настръхнем от силата и на осъзнатата й язвимост. Подобно на The Weeknd, FKA twigs пее откровено и без излишен срам за желанията и своята сексуалност. Фантазиите на Barnett обаче звучат повече като бележки от личен дневник, отколкото като фосфоресцираща табела. Дори когато е провокативна, FKA twigs остава далеч от контрапродуктивното желание да възбужда преднамерено. 

2 Run The Jewels 2

Run The Jewels

Чувстваш ли непонятен гняв понякога? Чувстваш ли се неразбран? Чувстваш ли, че си нещо повече от другите? Честито - това е твоят албум. Откакто ню метълът умря през 2000-ната, когато Zack de la Rocha напусна Rage Against The Machine и понятието инди започна да обърква тийнейджърите, карайки ги да си мислят доста преди борсовите брокери, че Индия завладява света, почти не се е появявала група, която да предизвика същите органични емоции. Да, да, Death Grips, но те са друга песен. Супергрупата, съставена от Killer Mike и El-P, започна да разбутва въглените през 2013 с първия си, свободен за даунлоуд едноименен албум. Същата група се завърна преди няколко месеца отново с безплатен даунлоуд, оповестен със среднощен туит. От Jeopardy до Angel Duster - ето ти 42 кънтящи минути чист, сардоничен адреналин. Ако на света има нещо, което може да те накара да повярваш, че можеш да спреш глобалното затопляне, като пребиеш бяла мечка, блъскайки я с кралски пингвин, това е този албум. Spoiler alert: Zack de la Rocha участва в една от песните.

1 You’re Dead!

Flying Lotus

Сигурно вече си гледал видеото, в което две деца се събуждат от смъртта на собственото си погребение и танцуват до безкрай под римите на Kendrick Lamar в Never Catch Me. Въпреки мрачната тематика на концептуалния пети албум на американецa Steven Ellison, a.k.a. Flying Lotus, преобладаващото настроение все пак клони към позитивното. Музиката се лее и носи така специфичните си звуци, които в контекста на необяснимото следсмъртно състояние звучат повече от реалистични. Ellison композира смъртта като нещо интересно и дори очарователно. Достатъчно е да чуеш Turtles, за да разбереш за какво става дума. Flying Lotus отива още по-далеч в Coronus, The Terminator, сътворявайки химн за смъртта - тя е спасителят, по-добрият изход от живота. Този албум е специален, не само заради конкретната тематика в него, но най-вече защото е един пионерски space-age-progressive-jazz микс. Ellison винаги се е вдъхновявал от джаз музиката от 40-те години на миналия век. Това му влечение прави възможна съвместната му работа по албума с легендата Herbie Hancock, а като резултат се откроява мелодичната Tesla. Тотален оut of body experience, идеален за слушане в задръстване, в метрото, в парка или докато си вървиш по тротоара.

АВТОРИТЕ

Адрияна Михайлова

Албум на 2014: I Forget Where We Were на Ben Howard

Адрияна е специалист по комуникации на свободна практика с дългогодишен корпоративен опит, който обича да обикаля музеите и галериите за съвременно изкуство в Европа, сериалите на Showtime, качествения соул и хип-хоп и малкия си парсън джак ръсел териер Майра. 

Гергана Дамянова (Lu)

Aлбум на годината: Luck на Tom Vek

Момичето зад блога Trains in the Night, който за съжаление е изоставила за момента. Пише спорадично за Boyscout, има енциклопедични познания за инди рок, синтпоп и всякакви подобни стилове. Напоследък се занимава предимно с писане и проверяване на компютърен код. 

Максим Мокдад

Албум на 2014: Are We There на Sharon Van Etten

Максим има приятен личен стил и e писал в Boyscout за първото издание на Pitchfork фестивала в Париж. Иначе е архитект, графичен дизайнер, музикант и най-вече ревностен почитател на музиката от винтидж американа до дроун електроника.

Павел Кунчев

Албум на годината: Run The Jewels 2 на Run The Jewels

Павел е един от създателите на доброволческата платформа TimeHeroes.org и има нездрав интерес в областта на новите медии, рекламата и музиката. Влече го всичко, което има "пост-" в името си.

Петър Грудов

Албум на годината: LP1 на FKA twigs

Съосновател на Boyscout, Петър има десет-годишен опит в областта комуникациите и се самоопределя като музикален гийк, който поддържа лична музикална класация още от тинейджърските години. Слуша всичко от инди, през арендби, до електронна и филмова музика, но винаги ще остане верен на добрия поп и диското. 

Радослав Гулеков

Албум на годината: You're Dead! на Flying Lotus

Радослав е от онези агенти с безпогрешен вкус, на които винаги можеш да се довериш по темата за интелигентна черна музика, убийствено ню диско и готино инди. В несвободното си време е интеракшън дизайнер в MediaLab Amsterdam за Amnesty International.

Светослав Петров

Албум на годината: You're Dead! на Flying Lotus

Светослав е един от основателите и редакторите на Boyscout. Интересува се от ежедневна еротика, добри списания, качествена литература и добре ушити мъжки костюми. Напоследък е зарязал качествения инди рок и синтпоп за сметка на интелигентния хип-хоп.

Христо Станкушев

Албум на 2014: Are We There на Sharon Van Etten

Христо е фин разбирач на добрата алтернативна сцена, който обича да посещава по-добрите европейски музикални фестивали и да се рови за най-интересните нови и недооценени музикални заглавия от миналото. Една четвърт е от архитектурното студио dontDIY, с които курира архитектурни фестивали и печели награди за интериорен и мебелен дизайн.